четвъртък, 1 юли 2010 г.

Неудобни истини


Не бива да се допуска повече от 2 градуса затопляне до края на века, твърди Доминик Рено, експерт по климатичните промени и Нобелов лауреат, на чиито изследвания се позовава прочутият филм на Ал Гор



Климатични бежанци, бедстващи бели мечки, потопени градове, недостиг на питейна вода. Един свят на опустошителни урагани, пожари и суша, в който отглеждаме субтропични плодове в двора и падаме покосени от малария, холера и топлинни удари. Това са картини от недалечното бъдеще, които учени рисуват пред нас стане ли въпрос за глобалното затопляне.
“Днес можем да кажем със сигурност, че покачването на количествата въглероден диоксид, а оттам и изменението в климата на Земята, се дължи на човешката дейност”, твърди френският експерт Доминик Рено, който бе у нас, за да изнесе лекция за рисковете от глобалното покачване на температурите преди международната конференция в Копенхаген през декември, на която трябва да се изготви наследник на Протокола от Киото. Рено заедно с бившия американски вицепрезидент Ал Гор и колегите си от Междуправителствената група за развитие на климата под егидата на ООН (GIEC) получи Нобелова награда за мир през 2007 г. Неговите изследвания са включени в предизвикалия широк публичен отзвук филм “Неудобната истина”.
Аудиторията, дошла в Червената къща да чуе Доминик Рено, е вперила хипнотизиран поглед в изобличаващата крива пред себе си, която отразява промените в състава на атмосферата отпреди 650 000 години до днес. Червената линия на въглеродния диоксид ритмично ту нараства, ту намалява през хилядолетията в перфектен унисон с покачването и спадането на температурите. Докато в един момент – началото на индустриалната революция – не тръгва непоколебимо и само нагоре,

надскачайки всичко, което някога е било измерено

а краят й се губи в бъдещето.
“Парниковите газове, натрупани в атмосферата от няколко милиарда години, са позволили на планетата да стане обитаема. Без тях нямаше да бъдем тук, защото Земята щеше да бъде заледена с температури от -18 градуса. Къде е проблемът тогава? От 200 години насам човекът със своите действия увеличава дебелината на слоя от тези газове, и те задържат повече топлина от Слънцето.” За да стигне до тези резултати Рено и екипът му вземат проби от ледниците, които са на 800 хиляди години, и четат по тях като по книга историята на развитието на климата - каква е била температурата с течение на времето и какъв е бил съставът на газовете в атмосферата. ”Всеки път, когато имаме нарастване на въглеродния диоксид в миналото, се наблюдава затопляне, а ледниковите епохи съвпадат с намаляването на въглеродния диоксид. Но никога от половин милион години насам не е имало такива количества въглероден диоксид, каквито имаме днес.” Така Рено оборва теориите на някои учени, че човекът влияе слабо на климатичните промени и покачването на температурите е част от естествената цикличност на природата.
“От 1850 г. имаме затопляне с 1 градус”, казва експертът. За тези, на които увеличение от 1 градус им се вижда малко, той припомня, че между 5 и 7 градуса покачване на средните температури е

разликата между ледниковата епоха и хубавия слънчев ден

“Производството и отделянето на въглероден диоксид в атмосферата скача 8 пъти всяка година в периода от 1900 г. до сега. Днес сме изгорили 340 гигатона въглерод, остават 660 запаси, които могат да се експлоатират. Ако продължаваме с тази бързина, до края на столетието вече няма да имаме тези ресурси от изкопаеми горива. Така че не е нужно да си еколог, за да разкодираш посланието - трябва да се търсят други източници на енергия”, обобщава експертът.
По-рано в резиденцията на френския посланик в Софи Доминик Рено прогнозира пред “ТЕМА”, че до края на века средната температура ще се увеличи с между 1.1 до 6 градуса, като този диапазон зависи от нас. “Възобновяемите източници на енергия трябва да бъдат с приоритет, където, разбира се, това е възможно. Целта на Европа е през 2020 г. 20% от произведената на континента енергия да бъде въз основа на такива източници. Не мога да не спомена и ядрената енергетика. Тя не отделя вредни парникови емисии. Естествено обаче не е напълно неутрална. И при нея има някои проблеми като сигурността на ядрените централи, радиоактивните отпадъци и затоплянето на реките, които се използват за охлаждане на реакторите. Ядрената енергия ще помогне за разрешаване на проблема с вредните емисии, но пък

не е възможно безкрайното разпространение на тези централи

Затова тя ще си остане малка част по отношение на останалите видове енергии.”
Има ли опасност колите да ни изядат храната, ако говорим за производство на етанол и биодизел? “Биодизелът не е решение и използването му има отрицателни последици. Електрическата кола е алтернатива и то в съвсем реално бъдеще”, смята Рено. А откъде да дойде енергията за захранването й? “От ядрената и слънчевата енергетика, както и от вятърните генератори. Автомобилната индустрия бележи прогрес и вече могат да се използват коли, които харчат по-малко. Решения има!”, уверен е Рено.
Френският учен е оптимист за бъдещето на Земята. “Надявам се, че планета ще бъде обитаема и ще съществува поне през следващите столетия. Ако успеем да не прехвърлим границата от допустимите 2 градуса увеличение на температурите до края на този век, хората ще населяват една все още жизнеспособна среда. Покачване с 2 градуса ще означава, че човечеството е внимавало. Трябва да се положат огромни усилия за това, тъй като в системата има една инерция, което значи, че температурите ще се повишават, дори да спрем още сега емисиите парникови газове. Имам достатъчно доверие в човешката природа, за да смятам, че обществото ще избегне катаклизма. В следващите 10 години трябва да успеем да убедим хората да променят начина си на живот - да изолираме жилищата си и да използваме колата, за да отидем през уикенда до Рила, но не и всеки ден до службата. Вместо това имаме обществен транспорт или може да ходим повече пеш. Въпреки всичко аз съм позитивно настроен. Давам за пример Швеция, която

намалява емисиите въглероден диоксид и въпреки това става по-богата

За разлика от САЩ, които продължават и да забогатяват, и да отделят парникови газове”, обяснява Рено. В подкрепа на думите му е и статистиката, че докато в България например емисиите на парникови газове са около10 т на човек, в Щатите те са 30-40 т. В повечето европейски страни са 20 и надолу.
Що се отнася до предстоящата конференция в Копенхаген, чиято амбициозна цел е приемането на международен договор, който да замести този от Киото, Рено смята, че консенсус между развитите и развиващите се страни е възможен въпреки намесените икономически интереси. “В случая на САЩ решението за Киото се вземаше не от Белия дом, а от петролните лобита. Сега надеждата е, че Обама променя положението. Така че имам вяра в Копенхаген. Много хора в началото критикуваха Киото, че за нищо не е послужил, че има много ограничени цели. Добре, ами ако не беше Киото, къде щяхме да сме сега? Надявам се, че в Копенхаген ще се поставят основите на една нова енергийна политика, чиято цел е затопляне с не повече от 2 градуса до края на века. Не трябва да си създаваме илюзии, няма да стане лесно. Но щом се задвижи машината, вече има надежда!”



  • Публикувано в сп. "ТЕМА"

Няма коментари:

Публикуване на коментар