четвъртък, 1 юли 2010 г.

Наричайте го Дейв


Вероятният бъдещ британски премиер Дейвид Камерън налага състрадателения консерватизъм с приятелско лице



Харизматичен, прекалено елитарен, златното момче на торите, позьор - мненията за лидера на британската Консервативна партия Дейвид Камерън варират в двете крайности. Едно обаче е сигурно - той успя да изтупа увехтелия имидж на съпартийците си и, както „Нюзуик" писа, вече отново е модерно да си консерватор. Сочен за вероятния следващ британски премиер, Камерън е на път да върне торите на власт след 13 години в опозиция. Крайната дата, до която министър-председателят Гордън Браун трябва да насрочи парламентарния вот, е 3 юни. Тогава 43-годишният лидер на консерваторите ще се изправи срещу крайно непопулярния Браун и правителство, натрупало доста негативи по време на дългото си управление.
"Тайм" го нарече "политическо чудо", което израства с невероятна бързина от нов член на парламента през 2001 г. до водещия пост в своята партия само 4 години по-късно. Въпреки това Камерън се държи със самочувствието на ветеран. Той е потомствен аристократ консерватор с доста депутати в семейството. За всички, които си спомнят неприязънта спрямо торите, изстреляла „новите лейбъристи" на Блеър на върха през 1997 г. и задържала ги на власт досега, е очевидно, че в страната се случват дълбоки политически и социални промени. Особено ако се вземе предвид старата антипатия между английската нисша класа и представителите на излъсканите среди, какъвто е Камерън. Той е и със синя кръв - пряк потомък е на крал Уилям IV.
Камерън познава отлично пиар изкуството и е обигран пред медиите. Първоначално - след университета, става съветник при торите. Но тъй като знае, че за да бъде избран за депутат, трябва да поработи в частния сектор, през 1994 г. подава оставка и отива в медийната група "Карлтън". Там в продължение на 7 г. е директор за връзки с обществеността. Научава медийните тънкости, които по-късно ще използва в политическата си кариера. Днес той редовно поства материали във видеоблог, в който може се видят интимни моменти от семейния му живот. Въпреки това постоянно излагане в публичното пространство Камерън си остава енигма. Съавторът на биографията му "Камерън: Издигането на новия консерватор" Франсис Елиът 18 месеца проучва личността му, но още го намира за загадъчен: "Като стъкло е - гладък, студен, толкова полиран, че забравяш за съществуването на бариерата, докато не се сблъскаш с нея."
Но какво се крие зад лъскавата фасада? "През изминалите десетилетия видяхме различни лидери, които бяха добри в различни неща. Дейвид притежава ключовите характеристики. Добър е в парламента, добър е по телевизията, много е добър в политиката и дипломацията. Просто няма празно", смята съпартиецът му Дейвид Дейвис.
Амбициозен, красноречив оратор, фотогеничен, с безупречно потекло и външен вид - Камерън има всичко. Охолното му детство като син на заможен борсов посредник и образованието в най-елитните британски учебни заведения - колежа "Итън" и университета "Оксфорд", са основата на свръхскоростното му изкачване в политиката.
Още след избирането му начело на партията преди 4 г. моментално бе направена алюзията с вечно чаровния Тони Блеър, който обнови лейбъристите и им спечели мнозинство в три поредни парламента. Камерън е онова за консерваторите, което бе младият Блеър за „новите лейбъристи". Бившият премиер пренасочи партията си от ляво на дясно, докато бъдещият премиер преориентира своята от дясно на ляво. Въпреки че нарича себе си „либерален консерватор", чиято цел е да направи партията по-привлекателна за младите, Камерън не се притеснява да се възхищава от Маргарет Тачър. Той се определя като нейн голям фен, но се съмнява това да го прави тачърист.
Обещава да ограничи бедността, да направи икономиката по-екологична, да реформира здравеопазването и социалната система. Все трудни задачи, тъй като рецесията във Великобритания може и да свърши в края на миналата година, но с това не изчезват двата големи проблема - рекорден бюджетен дефицит и най-бързо нарастващият държавен дълг сред развитите страни. Така че на следващото правителство ще се наложи да орязва разходите и да увеличава данъците.
Съпругата на Камерън - Саманта, е сочена като една от причините той да е по-близо до масите. Въпреки че е дъщеря на баронет, според колегите й тя е много земна и доста либерална. Свързва съпруга си с хора, които той не би срещнал иначе, и го "очовечава". Все пак
Камерън не се отрича от произхода си. Според издателя на сп. Total Politics обаче това вече не е политическа спънка: "Много хора харесват факта, че Камерън е лъскав. Те мислят, че е подходящ да управлява."
Камерън често е атакуван, че управлението му ще задълбочи бедността. Възможно ли е някой, който е израснал в изобилие, да разбере нуждите на бедните и на аутсайдерите? Лидерът на торите отговаря на въпроса с видимо раздразнение: "Нямам това отношение към живота, че може да те е грижа за нещо само ако си го преживял. Не можеш да се поставиш в обувките на всички."
Една лична трагедия според анализаторите тласка разбиранията на Камерън към кредото му за "по-състрадателен консерватизъм", загрижен за социалните въпроси. Това е раждането и преждевременната смърт на първородния му син Айвън. Детето страда от церебрална парализа и епилепсия и се нуждае от непрекъснати грижи. Постоянното посещение на болници, често пъти и посред нощ, запознава семейство Камерън отблизо с държавното здравеопазване и социалните служби. "Дейвид и Саманта много обичаха Айвън. Имаше дни, в които Дейвид идваше на работа, след като бе стоял цяла нощ в болницата", разказват близки до семейството пред "Тайм". Камерън оборудва дома си в Нотинг Хил като медицински център за нуждите на Айвън с асансьор, стая за бавачка и друго помещение, в което синът му да прекарва повече време в игри с братчето и сестричето си - Нанси и Артър, които сега са на 6 и 3 години. Семейство Камерън никога не са крили състоянието на сина си и Дейвид често е засичан с него по улиците. През февруари 2009 г. детето умира на 6-годишна възраст.
Когато Камерън изяви желание да поеме лидерството над торите, състраданието и емпатията бяха качества, които не се свързваха с консервативната партия. Той обаче предпочете да не крие произхода си, както и акцента си на представител на висшата класа. И това се оказа печеливш ход, тъй като за първи път от много време насам направи консерваторите избираеми. Някои от ходовете му обаче му спечелиха недоволството на традиционалистите, които го обвиниха, че е предал консерваторските ценности.
Настроенията в обществото в момента се обединяват около мотото "всеки друг, само не и Гордън Браун". Въпреки че настоящият премир е добър финансист, той е скучен и някак сив. Освен това хората са се уморили от изхабеното от 13 години във властта лейбъристко правителство. А това е добре дошло за торите.
"Малцина са премиерите ни, които са били интелектуално способни като Дейвид", казва за бившия си възпитаник професорът по икономика от "Оксфорд" Питър Синклер. По-различен е погледът на един от неговите близки колеги: "Той е амбициозен, със състезателен дух, има елемент на егоизъм - всички онези неща, които са важни, ако ще ставаш премиер. Също и безскрупулен. Той е роден лидер."
"Време е за промяна! Промяна, на която можете да се доверите!" - е мотото на Камерън, което поразително прилича на "паролата" на Барак Обама. Преди време консерваторът се описа като "наследник на Блеър" и хвърли в паника хардлайнерите в партията си, които заподозряха, че неговият вариант на консервативизъм е опасно либерален. Камерън побърза да се поправи, като обясни, че "политиците трябва да се стремят да научат какво е било преди тях". А това включва както силните, така и слабите страни на предшественика. Що се отнася до връзките с Вашингтон, Камерън категорично се противопоставя на липсата на баланс: "Блеър беше по-скоро новият приятел, който казва това, което искаш да чуеш. Докато Великобритания трябва да бъде най-добрият приятел, който казва това, което трябва да чуеш."
В епоха, когато глобалното затопляне става изключително важна тема, Камерън се представя за по-екологичен от лейбъристите. Той призовава: „Гласувайте за синьото, станете зелени."
На европейски терен личността на Камерън предизвиква противоречиви реакции. Ярката външнополитическа характеристика на неговия курс е евроскептицизмът. Торите ясно заявиха това, като напуснаха Европейската народна партия и създадоха своя собствена консервативна група в Европейския парламент. В нея са обединени доста спорни фигури с дясна и анти-ЕС ориентация, някои от които са обвинявани в ксенофобия и хомофобия. Там място намери и Яне Янев. Евроскептицизмът на британските консеравтори без съмнение ще доведе до търкания с Ангела Меркел и Никола Саркози (и двамата от ЕНП).
Критиците на Камерън често го обвиняват, че няма ясна платформа, а разчита на мъгляви и общи фрази. Като студент в "Оксфорд" заедно с кмета на Лондон Борис Джонсън той е бил член на обществото Bullingdon Club, което има репутация на здрави пиячи и хулигани. За Камерън се твърди, че прекалено много разчита на имиджа - на конференция на консерваторите от 2006 г. камерите го улавят с четири различни костюма в рамките на няколко часа. Някои го наричт „Дейв хамелеона", защото би нагодил позициите си спрямо очакванията на публиката, и го обвиняват, че е превърнал торите в свой пиар проект. Често иронизират популизма му с фразата „Наричайте ме Дейв" - препратка към любимото на Блеър „Наричайте ме Тони", с което лейбъристите победиха през 1997 г. „Зелената ориентация" на Камерън пък бе отчасти развенчана, след като фоторепортери запечатаха как той може и да стига с колело до работата си, но е следван от своя автомобил, който транспортира всичките му документи. Противниците на Камерън му натякват още, че в политиката той се е обградил с приятелите си от снобския колеж „Итън", които нямат представа как живеят обикновените хора. „Сънди таймс" пита дали лидерът на торите ще успее да представлява цяла Великобритания с толкова скъсен мироглед. Огромният предизборен постер на Камерън пък е обект на подигравки, че лицето му е изгладено с фотошоп до степен, в която вече не е реално. А слоганът на плаката е използван за разнообразни каламбури, някои от които са: „Торите - правителство на богатите за богатите", „Камерън: Някои от най-добрите ми приятели са бедни", „Не можем да продължаваме така - Гордън Браун е грозен, а аз съм богат и красив", „Спокойно, с моите приятели от "Итън" ще ви разкажем играта" и др.
Атаките срещу Камерън вече дават резултат. След като месеци наред торите се радваха на отлична преднина пред лейбъристите, в началото на януари анкета на YouGov отчете, че разликата се е заковала на 10% (40% за консерваторите и 30% за лейбъристите). Вече се прокрадват и прогнози за едва достигнато парламентарно мнозинство или дори правителство на малцинството. Още малко търпение - и най-късно до юни ще узнаем дали следващите епизоди от сериала "Наричайте ме Дейв" няма да вървят вече от "Даунинг стрийт" 10.



  • Публикувано в сп. "ТЕМА"

Няма коментари:

Публикуване на коментар