четвъртък, 1 юли 2010 г.

Къде е млякото?


Току-що издоено то се доставя в стъклени бутилки направо пред портата като едно време. Лучен разтвор пък пази зеленчуците от вредители. Това са част от екстрите на локалното органично фермерство - екологична и зравословна алтернатива на полуфабрикатите



Изправени пред все по-явните последици от климатичните промени, развити и развиващи се страни от години сблъскват позиции в един сложен дебат – можеш ли от позицията на богата икономика да забраниш на една бедна държава да се стреми към благополучие. Ако й позволиш да се развива обаче, тя неизбежно ще замърсява, което ще доведе до по-нататъшна деградация на природата. Затова и силен довод на набиращите икономическа мощ нации е „Когато вие цапахте, никой не ви спираше”.
Един от възможните отговори на този колкото екологичен, толкова и морален въпрос предлага Северен Астън - китно селце в околностите на Оксфорд. Жителите му се занимават с едно напоследък модерно начинание, а именно локално органично фермерство. Тук всичко до най-малкия детайл - от посаждането през отглеждането до доставката - е замислено екологично и отделя възможно най-малко въглероден двуокис. По пасищата на местната ферма свободно хрупат детелина 15 крави. Те са отглеждани на площ, на която иначе могат да се държат в клетки 100 добичета и само да им се сипва фураж. Току-що издоено, млякото минава през пастьоризатор и се сипва в стъклени бутилки за многократна употреба без етикети и с капачки, които

могат да се рециклират


След което на колело се доставят до прага на клиента.
Целта на т. нар. микрофермерство, което отскоро се разпространява на Острова, е да обслужва хората от близкия регион, без да се замърсява излишно заради транспортирането на стоката. И ако това да пият мляко с гъст каймак не би трогнало нашите баби, то днес е лукс, от който се възползват богатите.
Фермата в Северен Астън предлага и органични зеленчуци. Те са подхранвани изцяло с натурални торове, пакетирани са в минимум опаковки и придават изцяло друго измерение на понятието пресни, тъй като често са набрани в деня на доставката. Под навеса близо до краварника са подредени картонени кутии с имената на клиентите, в които всяка седмица се нареждат свежи чушки, краставици, моркови и други зеленчуци според сезона. Това си има и недостатъци.
“Не можеш да искаш домати през април. Вижте ги, едва са покарали от земята”, сочи рехавите зелени стръкчета в парника собственикът на фермата Мат Форд. И обяснява, че ако искаш домати през пролетта, ти ги карат от другия край на света. А това противоречи на цялата идея на локалното органично земеделие. Причината е, че при транспортирането на стоките се отделят огромни количества въглероден двуокис в атмосферата, особено ако превозът е със самолет. Освен това за да запазят приличен търговски вид след седмици по корабни трюмове и влажни складове, плодовете и зеленчуците са наблъскани с какви ли не химикали
Бразилски пуйки, гръцки ябълки, полски картофи … Изчисленията сочат, че храната на коледната ни трапеза е пропътувала близо 50 хил. км, преди да стигне до чиниите ни. Според икономиста Е. Ф. Шумахер, автор на известната книга „Малкото е красиво”, локализацията е отговор на глобализацията и

опит за нейното “озеленяване”

Регионалното органично производство освен екологично и здравословно, създава работни места, съкращава ненужния транспорт и дава рамо на местната икономика. Това връщане към корените става без използването на каквито и да било пестициди. В борбата с вредителите Мат и неговите служители прибягват до всякакви хитроумни трикове. Пръскат доматите с лучен разтвор за “заблуда на противника”. Не плевят буйните треви и храсталаци около лехите, защото те са естествена бариера срещу гадинките. Не отглеждат едни и същи зеленчуци на едно място, а ги въртят в различни краища на градината.
Мат не крие, че се е захванал със скъпо начинание. Но и клиентите му са

хора с високи доходи

За една неголяма кутия с няколко зеленчука се плаща в пъти повече, отколкото в близкия супермаркет, където срещу два-три паунда можеш да купиш килограм грозде. Преди да подхване бизнеса си селото било замряло. Започнал с 3 крави преди няколко години и постепенно се разширил. Убеден е, че трябва да се стремим да пазаруваме локално, а когато това е невъзможно - като например с кафето – да купуваме т.нар. феъртрейд продукти. Това са стоки, за които на производителя – обикновено страна от Третия свят – е заплатено честно и справедливо.
Фермерът смята да организира готварски курсове, на които клиентите да се научат как сами да приготвят пресните зеленчуци, вместо да посягат към полуфабрикатите. С реализирането на плана се е заела жена му Луси. Спокойно може да се каже, че двамата с Мат са тематично семейство, тъй като тя преподава екология в университета и всеки ден пътува до Оксфорд. Двете им червенобузи дечица пък за разлика от своите връстници знаят, че млякото в картонени кутии не е продукт на Кока-Кола.
На изпроводяк Мат черпи с овесени бисквити и, разбира се, с чаша мляко. Само една глътка събужда спомени от времето, когато то беше без цял списък с „Е”-та и консерванти и се разваляше много по-бързо.



  • Публикувано в сп. "ТЕМА"

Няма коментари:

Публикуване на коментар