четвъртък, 1 юли 2010 г.

Алиса в града на колежите


Оксфорд е мястото, където пакистанка и индийка сядат на един чин, Бил Клинтън пробва марихуана, а пътниците казват "благодаря" на шофьора на автобуса


"Всеки турист, дошъл в града, пита къде е университетът. А всъщност той не е една сграда. Оксфордският университет е целият център", обяснява коренякът Нийл Мейсън, който държи ресторантче на главната улица. 39-те колежа, съставляващи най-старото висше учебно заведение във Великобритания, са самоуправляващи се единици с обща администрация, пръснати из централната част на Оксфорд. Старите, подобни на средновековни замъци постройки събират зад назъбените си стени младежи от цял свят, успели да преминат строгата селекция на един от най-престижните университети изобщо. В нетипичните за прословутото британско време слънчеви дни студенти от различни специалности се събират на шумни групички по улиците или, разхлабили вратовръзки, се потапят в интересно четиво, изтегнати на поддържаните зелени морави. А през зимата бързат за лекции, увити в цветни шалове - всеки с различна шарка според департамента, в който учат.

Всеки 5-и жител на Оксфорд е студент така че това е космополитен град с удивителен микс от интензивен културен и нощен живот. Библиотеки, музеи и театри хармонично съжителстват с ресторанти, барове и дискотеки. Никъде другаде няма да намерите място с повече публикувани писатели на квадратен метър или с повече пъбове. Бирата е национално питие. Сервира се в еднолитрови халби и се пие в големи количества. 30-те хиляди студенти от цял свят, дошли да учат в двата университета в града - Оксфорд и Оксфорд Брукс, придават неповторима мултикултурна атмосфера. Няма нищо необичайно да празнуваш Хелоуин с американци, а след това да запалиш свещ на индийския празник на светлината Дивали. Да пиеш кафе с палестинец, да обсъждаш емиграцията с поляк или да се опиташ да разкодираш насечения акцент на японец. Само тук може да видиш индийка и пакистанка на един чин. И може да усетиш контраста между бурните жестикулации на група италианци, докато цветисто обсъждат някого, и резервираната забележка на приятелката им англичанка, че това не е учтиво.

В отношенията си с околните англичаните са изключително стриктни. Дотолкова, че можеш да им простиш дребни "недостатъци" като липсата на смесителни батерии на чешмите и английската закуска от боб, яйца, бекон, наденички и домати. Дори когато се разминеш с непознат на улицата, се очаква да кимнеш. А когато слизаш от автобуса - да благодариш на шофьора. Той пък сигурно е с нерви като въжета, защото търпеливо упътва объркали посоката туристи, продава билети на опашка от пътници, която кротко, без блъскане се извива покрай автобуса (в Оксфорд билети се купуват само от водача), и изчаква и последният желаещ да се качи, вместо по нашенски обичай да хлопне вратите току под носа ти. На обръгналия в тукашните задръствания българин веднага прави впечатление, че никой не използва клаксона на автомобила си. Шофьорите са свикнали с неориентирани заради обратното движение чужденци. За разлика от Лондон, където на кръстовищата пред тротоарите с големи букви стоят надписи "ПОГЛЕДНИ НАДЯСНО", тук такива няма и може да е доста объркващо. Иначе отношенията са доминирани от прагматизма - в супермаркета продавачката настоява да прибереш рестото си от едно пени, таксиметровите шофьори не взимат и стотинка бакшиш, без ти да им дадеш, а с приятели на маса сметката винаги се дели

Дори когато става въпрос за момче и момиче, излезли на среща. Когато един познат с широка балканска душа поръча питиета за цялата компания, първоначалното искрено учудване премина в още по-искрено ръкопляскане. "Те просто са лицемерни. Носят маски", контрира румънката Дениса Димитреску, която учи архитектура в Оксфорд Брукс. Преди това работила година в Лондон, за да събере пари за следването си, и казва, че не є е било лесно. Но защо ли тогава категорично изключва възможността да се върне у дома някой ден...Оксфорд се намира на около час от Лондон и в близост до Уиндзор и рожденото място на Шекспир. През лятото обичайна гледка са традиционните плоскодънни дървени лодки по река Исис (както тук наричат Темза). Подобно на гондоли, те бавно се плъзгат по водата, направлявани от стоящи на кърмата им хора, които се оттласкват от дъното с дълги дървени прътове. Колоезденето също е характерно за града. Освен за студентите то е предпочитан начин за придвижване и за много местни жители. Иначе MINI-то владее Оксфорд. Фабриката на BMW се намира в покрайнините, в Каули. В началото на 70-те производството на автомобили било толкова развито, че някои на шега наричали Оксфорд "левия бряг на Каули".

Местните са обсебени от рециклирането и се опитват да сведат до минимум употребата на найлонови пликчета. Използват предимно платнени торбички, а в магазините дават найлонови само ако си поискаш. По-здравите найлонови пликчета са наречени "доживотни" и ви ги заменят, ако успеете да ги износите.В музеите на града може да се видят любопитни експонати като копие на Магна Харта от 1216-а, черната дъска, на която Айнщайн разяснявал своята "Теория на относителността" пред студенти, джобния часовник на писателя Луис Карол и петриевите панички на проф. Флори. Зад стените на департамента по патология Флори провеждал опитите си с пеницилина. Въпреки че за откривател на лекарството се смята Флеминг, именно Флори го развива и го прилага успешно върху болни. Сред туристическите забележителности е и малко червено магазинче, сбутано между две сгради, откъдето момиченце на име Алис Лидъл някога си купувало бонбони Алис, по-известна като "Алиса в Страната на чудесата", вдъхновила Луис Kарол да напише прочутата си книга. Авторът, чието истинско име е Чарлз Доджсън, преподавал математика в оксфордския колеж "Крайст чърч", чийто декан бил бащата на 4-годишната Алис. Според популярната история Доджсън бил срамежлив ерген, който предпочитал компанията на децата и за да ги забавлява, им разказвал всевъзможни измислици. Така един слънчев ден се родила историята за Алиса, Белия заек и Лудия шапкар. Мистериозното прекъсване на отношенията на семейство Лидъл с Доджсън, когато Алис става на 11 години, подхранва спекулациите за истинския характер на неговите чувства към малката му муза. Въпреки това Алис запазва оригиналния ръкопис на книгата, подарен є от Доджсън, почти до смъртта си.

Днес "Магазинчето на Алиса" привлича хиляди туристи с неповторимата си атмосфера. По дървените лавици са подредени чаени сервизи, буркани със сладко, бонбони, стенни часовници, всякакви сувенири с героите от книгата, както и колекционерски издания на "Алиса в Страната на чудесата". Друг известен литературен герой също е свързан с колежа "Крайст чърч". Главната зала и обширното стълбище на респектиращата готическа сграда са послужили за прототип на училището за вълшебства "Хогуортс" от поредицата за Хари Потър.Нощният живот променя облика на Оксфорд в един голям вибриращ Студентски град. Но приликите свършват дотук. За разлика от софийския жилищен комплекс тук сигурността е на първо място. Навсякъде е изписан номерът на т. нар. сейфти бъс, или автобус, на който можеш да се обадиш ако посред нощ не можеш да спреш такси, или се загубиш, или просто си прекалил с алкохола и не можеш да си спомниш къде живееш. Местните пъбове се отличават с традиционен семпъл, но уютен интериор. Някои не са мръднали от столетия. Сервитьори няма, поръчваш на бара. Масите и столовете обикновено са дървени, а музиката е на живо - най-често свирят британски гаражни групи. Интерес представлява пъбът The Eagle and Child, където оксфордските професори Дж.Р.Р. Толкин ("Властелинът на пръстените"), К.С. Луис ("Хрониките на Нарния") и Чарлз Уилямс, наричащи себе си "Инклингс", разпускали на по бира след лекции и четели откъси от бъдещите си романи. Само местен може да ви заведе в друг от забележителните оксфордски пъбове. "Търф" е неоткриваем в тесните улички. Схлупеното заведение с опасно нисък таван и прояден дървен бар може да се похвали с две неща - история, водеща началото си от ХVII в., и надпис с тебешир, който съобщава, че на това място като студент бъдещият американски президент Бил Клинтън е пушил марихуана. Но следва уточнението, че веднага е издишал дима. Разнообразието от италианска, полска, тайландска, индийска, испанска, китайска и ливанска кухня допълва космополитния характер на Оксфорд.





Блеър и Хю Грант - част от голямото "оксфордско семейство"

Оксфордският университет е известен с нетипичната си система на обучение, която е близо до индивидуалното. Академичната година е разделена на три семестъра, като упражненията се провеждат в присъствието на един до четирима студенти и на един преподавател, като може да се посещават упражнения и в други колежи. С тази система се свързва до голяма степен успехът на обучението. Колежът обикновено се състои от зала за хранене, параклис, библиотека, бар, отделни общи всекидневни за бакалаври и магистри, стаи за студентите, както и квартири за декана и преподавателите. За най-стари се смятат Юнивърсити колидж, "Балиол" и "Мъртън", построени между 1249 и 1264 г. Най-честата критика към университета е, че приема повече ученици от частни училища, отколкото от държавни, което го превръща в елитарен. 25-има британски министър-председатели са оксфордски възпитаници, сред които Маргарет Тачър и Тони Блеър. Около 25 други световни лидери също са учили тук. Част от тях са Бил Клинтън, Индира Ганди, Беназир Бхуто и йорданският крал Абдула Втори. Над 40 Нобелови лауреати принадлежат към голямото "оксфордско семейство". Писатели като Оскар Уайлд, Луис Карол, К.С. Луис, Дж.Р.Р. Толкин и поетът Пърси Шели също са завършили Оксфорд. Сред съвременните учени с диплома от университета са Стивън Хокинг и Тим Бърнърс-Лий, създател на световната мрежа. Списъка допълват актьорите Хю Грант и Кейт Бекинсейл.



ДА ПРЕГЛЪТНЕШ АРИСТОТЕЛ

Въпреки че времената, когато в оксфордските академични среди се водели бурни теологически спорове за това колко ангели може да танцуват на върха на игла, отдавна са отминали, някои прастари традиции още са живи. Сред най-чудатите е обичаят в Куинс колидж всяка година да се внася тържествено главата на глиган. Традицията води началото си от историята за студент, който четял Аристотел в горичка извън града, когато бил нападнат от див глиган. Вместо да избяга, младежът запратил тежката книга право в отворената му паст. Аристотел за пореден път доказал, че е труден за смилане автор, и животното се задавило до смърт. Оттогава всяка година в колежа почитат събитието с глава на глиган върху сребърен поднос и с копие от Аристотел между зъбите.



  • Публикувано в сп. "ТЕМА"

Няма коментари:

Публикуване на коментар