четвъртък, 1 юли 2010 г.

Да разлистиш секънд хенд

Не ме разбирайте погрешно. Обичам книгите. Но не обичам секънд хенд книгите. Няма начин да ме привлекат техните овехтели корици, оръфани подвързии и изгризани от мишки страници. И дума не може да става за някакъв що-годе приличен търговски вид – те обикновено са наблъскани в стари кашони от цитрусови плодове и се продават направо на тротоара с етикет “Две на цената на една”. Миришат на старо, на мухъл, на лошо - един специфичен “аромат”, просмукал се между кориците им от влажните мазета и тавани, в които са държани. При разлистване на петносаните им страници оставаш с чувството, че по пръстите ти е полепнала всичката прах на света. Самата мисъл да приютиш в леглото си за кратко четене преди сън книга, пипана от десетки непознати ръце, е меко казано отблъскваща. И ако това ви се струва пресилено, то обърнете внимание на скорошните изследвания, според които старите книги са източник на какви ли не зарази, бактерии, алергии, асма и бог знае още какво.
Съвсем друго е положението с новата книга. Трудно може да се опише удоволствието да се полуташ из просторни книжарници, където меки килими попиват шума от стъпките, а любезни консултанти кимват усмихнато на клиентите. Можеш да поостанеш, да се позачетеш, без някой да ти виси на главата. За щастие в последните години подобни места започнаха да си завоюват обратно пространствата, които в началото на прехода отстъпиха без бой на базари за дрехи със съмнително качество.
Винаги съм харесвала съчетанието от мирис на ново, на хартия и на мастило при прясно отпечатаната книга. Няма нищо по-примамливо от това да отгръщаш неразлистваните страници и да чувстваш гланца под пръстите си. Чувстваш се почти като откривател. А ако случайно книгата е пакетирана в индивидуална найлонова опаковка, получаваш усещането за нещо луксозно и ценно, специално за теб.
Пък и изобщо не разбирам тази секънд хенд мода. Откакто сме в голямото европейско семейство вече не се говори за вехтории, а за секънд хенд. Подобно на малкото братче доизносваме непотребните вещи на Запада със самочувствието, че сме сключили изгодна сделка. Тук е мястото да вметна, че не говоря за хората, за които втората употреба е финансова необходимост. Иде реч за онези, които могат да си позволят нормални дрехи и пак си купуват секънд хенд, защото било модно. Спомняте ли си каква мания беше това преди няколко години? Не една и две български попзвезди изрично подчертаваха, че минават по червения килим на поредните музикални награди, облечени с-този-толкова-култов секънд хенд тишърт с почти незабележима дупка от цигара на ръкава, завещана от предишния й собственик отвъд океана. Сега, въпреки че трендът позамря, пак има хора, които продължават да пазаруват втора употреба, защото в такива парцалки имало дух.
Но то така се почва – първо с дрехите секънд хенд … И после докато се усетим, вече сме започнали да водим водим секънд хенд лайф, без да имаме право на секънд ченс.

  • Публикувано в сп. "ТЕМА"

Няма коментари:

Публикуване на коментар